Ако погледнем по-отблизо нашата нова програма, ще забележим, че присъства ред, който започва с #. В Ruby всичко, което започва с # е коментар и не се интерпретира. Конкретно в нашия пример се ползва специален случай, който показва как да бъде стартиран файла под UNIX-подобни операционни системи.

Въведохме известна промяна в метода say_hi:

# Say hi to everybody
def say_hi
  if @names.nil?
    puts "..."
  elsif @names.respond_to?("each")
    # @names is a list of some kind, iterate!
    @names.each do |name|
      puts "Hello #{name}!"
    end
  else
    puts "Hello #{@names}!"
  end
end

В горния пример правим проверка на параметъра @names за да вземем решение. Ако е nil, отпечатваме три точки.

Цикли, познати като итерации

Ако обектът @names отговаря на each, би следвало да можем да минем през всеки един от неговите елементи и да отпечатаме неговата стойност. Ако това не стане, просто превръщаме обекта в низ и отпечатваме стандартния поздрав.

Нека разгледаме итератора от близо:

@names.each do |name|
  puts "Hello #{name}!"
end

Методът each приема блок с код, който се изпълнява за всеки елемент от списъка, бит по бит, между ключовите думи do и end. Блокът е като анонимната функция @lambda. Променливата между вертикалните черти е параметъра за този блок.

В повечето езици за програмиране се ползва цикъл като for за обхождане на списъка, като това става на C по следния начин:

for (i=0; i<number_of_elements; i++)
{
  do_something_with(element[i]);
}

Този вариант работи, но не е най-елегантното решение. Имаме нужда от променлива i, големината на списъка и описание на начина на обхождане. В Ruby това става много елегантно, като всички детайли са скрити в метода each. Вътрешната реализация на този метод просто извиква yield "Albert", след това yield "Brenda" и накрая yield "Charles"

Блокът, блясъкът на Ruby

Истинската мощ на блоковете може да видим в обработката на сложни списъци.

# Say bye to everybody
def say_bye
  if @names.nil?
    puts "..."
  elsif @names.respond_to?("join")
    # Join the list elements with commas
    puts "Goodbye #{@names.join(", ")}.  Come back soon!"
  else
    puts "Goodbye #{@names}.  Come back soon!"
  end
end

Методът say_bye не използва each, а вместо това прави проверка дали @names отговаря на метода join и при положителен резултат го ползва. При отрицателен резултат просто отпечатва променливата като низ. Този метод не се интересува от типа на променливата, а се уповава на методите, на които отговаря, като това е познато като “Duck Typing” – “ако ходи като патица и кряка като патица, би трябвало да е патица”. По този начин не сме ограничени от типа на променливите. Ако някой друг напише подобен клас, единственото нещо, което трябва да присъства е имплементацията на метода join за да може всичко да работи правилно.

Стартиране на скрипта

Ползваме един последен трик за стартиране на скрипта:

if __FILE__ == $0

__FILE__ е специална променлива, която съдържа името на настоящия файл, а $0 представлява името на файла, нужен за стартирането на програмата. Тази проверка има следното значение: “Ако това е главния изпълним файл …”. Това ни позволява да ползваме скрипта като библиотека.

Вместо край на ръководството

Тук приключва краткото въведение в Ruby. Надяваме се това да Ви е запалило да научите и използвате този прекрасен език. Ако това е така, можете да прегледате раздела Документация , където ще намерите връзки към напълно безплатни самоучители и ръководства.

Новини

Последните новини (RSS)